Гледам назад,и виждам толкова много от света,толкова много от красотата...от любовта...
Гледам напред и не виждам нищо...
Толкова е неприятно,да има толкова много около теб,а да нямаш нищо...
Има дни в които ти се струва,че си сам,че няма смисъл,че е пусто и ....
Вървях по пътя и гледах в земята,търсех нещо,но какво-незнам,глупаво е да не знаеш,още по-глупаво е да не искаш,а сякаш точно това ме бе обвзело.Когато си сам със себе си чуваш толкова много от себе си,и виждаш толкова малко от другите,сякаш те не са важни,сякаш светът не съществува,а си само ти и твоите малки мисли и щения.Толкова много бягам от това да съм самотен,раним и уязвим...а имам чувството,че съм точно такъв...понякога.Винаги съм вярвал в нещата които сам си извоювал и никога не съм вярвал в съдбата и случайните неща,и никога няма да повярвам.Затова от простотии няма смисъл и няма време да се мисли за тях!!!
Както е известно на всички нас ,като я няма желаната спирка ,е възможно да си поел по,по-дългият и осеян с трудности и терзания път.Но винаги има спирка.Аз минах няколко от тях,да се надявам,че един ден ще стигна до желаната...но все пак животът е едно пътуване,и едва ли ще има край...е поне до самият край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар