събота, 23 август 2008 г.

До Чумерна и назад....













Реших.че искам да направя нещо,което отдавна си мислех...
Да отида до връх Чумерна с колело и да спя вечерта там.Деня в който реших да тръгна,беше доста осеян с малки гадни приключения.Та натъкмих се,забравях разни важни работи на два пъти...Та тръгнах и карах колата целеустремено към целта-с.Мийковци.Пътя до там не ми беше съвсем ясен,но се оправих.Както и да е стигнах.И започнах да сглобявам байка с мисълта,че тръгвам всеки момент.Сглобих го,пробвах го,и при едно превключване ми се скъса ухото на дерайльора!!!!!!!!!!!!!!!!!УЖАСТ!!!Ами сега???Веднага набирам магазина в Търново дали го имат в наличност,отговот-ДА.Не се поколебах и за миг,тръгнах с бясна скорост за града,и за около 45мин.бях на баира на Шереметя...и ченгета пред мен,точно като изпреварвах един камион,по непресечена линия......умрях,забавих се,акт,и поразвалено настроение....Както и да е отидох в магазина,взех нужната ми част,и тръгнах.18'00 бях в Мийковци,и си мислех,че 5мин и тръгвам....да,ама НЕ.Ухото не влизаше,наложи се около 40 мин.борба за да го сложа,нямах необходимата пиличла и го търках на един камък...със страшни усилия го поставих,с малки съмнения,молех се тайно да ме изкара,докато се върна в Търново.и така тръгнах,и нещо лопа отзад...скъсана спица...ЕЕЕЕЕЕ,срязах я и тръгнах...накъде???
Започнах да изкачвам големият баир(около 20км+)карах,карах,и настигнах един човек,и той ме упъти донякъде,карах и така...
Но по едновреме ми се стори,че обърках пътя,защото трайно се наврях в гората...и реших,че бързо трябва да излизам от тоя зандан.Познайте в тази висока планина,свечеряване,и грешен път,не ща да казвам какво ми беше,но се бях мобилизирал,устремен към целта...голяма работа-объркал пътя???
Продължих нагоре,карах,карах,и започна доста да се свечерява,и за моя голяма радост ме настигна една кола,с двама готини човека-майка и син,който впоследствие се оказа борче:)
Упътиха ме доста усърдно,дори ме изчакаха на предела.Вече беше тъмно,та те ми предложиха,да се подслоня в х.Буковец-така и сторих.Имаше хора,но аз исках да хапна и да си намеря място подходящо за сън...така и сторих,отворих си джантата за да махна парчето спица,нагласих се и легнах.През половината нощ се въртях и се страхувах да не завали-всичко щеше да се провали,а пък си бях забравил и парите в Мийковци....Как да е заспал съм и се събуждам и гледам 6.30,станах пих вода,нагласих се,полафих с един готин човек,с хижаря,и тръгнах към Чумерна.Карах ,и пътя в интерес на истината беше доста добър,минах покрай "Хайдушка поляна"и продължих натам.На разклона м/у"Шешкин град"и за х"Чумерна се отклоних наляво и....БАИР,ама баир около2.5-3км,разбит път,да беше черен път,ама не,едни камъни,колелото буксува,немога да въртя...през по-голямата част съм бутал...много стръмно.Как да е стигнах,спрях пред хижата,и отвътре излезе един много приятен мъж,с когото си поприказвахме наистина добре.Обясни ми всичко което ме интересуваше,даде ми няколко добри съвета,и се запътих към върха.По пътя хапнах диви малини,бутах:):):)и карах-малко.Стигнах и се оказа така ,както винаги като се качиш на връх-НЕВЕРОЯТНО,закусих,снимах си,наслаждавах се и...тръгнах обратно.Беше доста ветровито и хладно.На връщане се върнах по друг път,една скоростна пътека,около 10км,маркирана и добре обозначена,личи си ,че скоро е имало състезание-ежегодното събиране на колоездачи от цялата страна,в покоряване на върха,и екстремното спускане след това.Та на мен тази пътека ми се отрази доста вълнуващо(меко казано)нито за момент не можеш да си позволиш да се разсеяш,стискаш кормилото,и бдиш...бдиш,защото е пълно с камъни,клони,бабуни и коловози,просто нещо невероятно,наклонът на места сигурно достигаше 50%,имаше и прави,дълги много бързи отсечки,в които можеш да се отпуснеш...дори за миг.Както и да е слязох до селото,обиколих хълмовете околу му,искаше ми се да стигна до един връх до селото,но просто беше непреходно,затова се изкачих в двата края на селото и се спуснах...доста добре:):):)Искаше ми се да остана още една вечер,но мисля,че не бях добре подготвен,пък и винетката ми изтичаше,затова реших да се върна.Но навръщане реших да си отида до село,което не бях посещавал от много години.Казва се Чеканци,и е в планината,много е хубаво там,на 20 км източно от гр.Елена.Искаше ми се да видя старата ни къща,която дядо и баба продадоха преди да се приместят при леля ми....
Както и да е ,отидох,и се оказах доста изненадан,къщата беше вече нещо като развалина,нямаше никой вътре,никой неживееше в нея,само един страхлив пес,и в обора имаше малко конче,вероятно на съседа ни,които е бил пуснат от сегашният собственик.Като цяло селото не се беше променило,само хората бяха в по-малко...
Прибрах се в Търново,и така завърши едно малко за мен приключение.Ще имам пак!!!

вторник, 19 август 2008 г.

Синьо лято











Преди два дена бях на море.Беше смазващо.Имаше интересни неща и невероятни емоции.4 дена ме заредиха за 400.Запознах се със страхотни хора,всеки един от тях беше неизмеримо страхотен.Светльо,Тети,Росен,Веско,бащата на Светльо и Весо,имаше и много други,но тези като цяло са основните виновници:)...разбира се там беше и Раличка и бат Бойко.Плаването на яхтата "Зорница" беше велико,малко ми стана лошо,но Тети ме завлече и ма фърли през борда,и съ упраих:):):)Самото място,където бяхме,няма да му кажа името,беше невероятно,страхотен скрит залив,с чиста вода,в който като акостирахме на идване ,скачахме през борда,правихме салта ,дори преплувах до брега...беше невероятно!!!Напрвихме си лагер,събрахме дръвца,пекохме си пиле,пихме бира,и така докато изкапахме един по един...
На сутринта,(аз спах на палубата)слънцето ме напече рано-рано,и станах,всички спяха и реших да поплувам.Скачах,пекох се-и така -3 пъти!!!Понаправих малко снимки,и тогава всички настанаха,и се подготвихме за път.Почистихме си прилежно и вдигнахме платната-Никакъв вятър,около час и половина на едно място и точно тогава ми беше много лошо.Но как да е след шест часа път се прибрахме.Вечерта прекарахме в Несебър,шляхме се до към 3'00ч.и си легнахме.На другия ден си направихме страхотен плаж,млатихме се,борихме се,засилвахме се,и всякакви видове щуротии,около нас нямаше хора-Стискаше ли им?:):):):)капитан Светльо,ни повози на неговото "ДИНГИ",което също само по себе си беше невероятно:):):):)Накрая се поснимахме,и се прибрахме в лозето.Приказвахме си,и малко от малко се подготвяхме,физически и психически да тръгваме.На всички им беше доста тъжно,толкова добре си прекарахме...Дали ще има пак.......

неделя, 10 август 2008 г.

08.08.08


Ма 08.08.08 и 09.08.08 си изкарах едни два невероятни дена.На 08.08.08 беше партито на Метрополис със специалното участие на великият John Digweed .Беше незабравимо парти,което само истинските фенове на house музиката могат да оценят подобаващо.Започна към 23'00 и завърши с едно,предполагам ново и смазващо парче на "великия",някъде към 7.05.Още не мога да го осъзная,за мен това е сбъдната мечта да съм на парти с този феноменален виртуоз.Със смазваща нежност и елегантна агресия,този велик човек накара тълпата да го обича още повече,непрестанно работеше,и бдеше публиката му да не остане дори за миг самотна...Няма да забравя как всичките около 5000 фена викаха когато слънцето изгря,и сър Джон ни засили с невероятна експлозия от звук...-какъв забележителен човек!!!
Друго няма,ще чакам за втора порция.