Днес,като се рових из компютъра си,намерих неща,които съм писал,когато съм бил мъдър и мислещ...безкрайно се развълнувах на истината и самокритиката от моя страна......към мен самия???-ето едно от тях:
Разбрах едно за тия 27 години ... животът върви ... изтича като река ... понякога е толкова тъжно , понякога чакаш времето да мине и пак да стане онова което си изтървал , онова което е било безценно , което си търсил така умишлено ... и ... и си изтървал просто защото не си осъзнал , не си очаквал че то ще дойде така внезапно , така неочаквано ... осъзнах че няма и съдба - има случайност в която няма логика ... но просто за мен логиката в живота ни е нелогична !!! Осъзнах че животът ми е нищо ако нямам любов , ако нямам цел ... аз искам много но и искам да дам - много ... !!!
Тъжен съм за грешките които съм направил , но съм щастлив че е имало мигове които са ме оставяли без дъх ... които ще помня цял живот.
Непрестаните ми опити да бъда достоен човек...
като цяло са се провалили,но никога няма да спра
да се опитвам...целта ми не е да си угодя,не искам
да бъда егоист,който доста често съм,искам да
бъда човек на когото може да се разчита....
сряда, 9 юли 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
