Днес е 20.04.08,върнах се тази сутрин от едно пътешествие до спектралната анализация...направо бях размазан.Мога да кажа,че партито на Карл Кокс,беше невероятно,имаше адски много хора,и страшно малко тоалетни...както винаги?Така яко се изкъртих,че нямах сили да вървя,бях тотално размазан и в същото време еуфоричен.Бе наистина страхотно преживяване,имаше страхотни хора,и супер яки мацки-такива дето на друго място не можеш да видиш-Жестоко.Видях една моя стара позната,всъщност тя хич не е стара,беше станала още по-хубава и все същата безгрижна луда глава.За мен беше истинско удоволствие,че се видяхме.Жалко......че ???Изпитвам някаква носталгия,вечерта беше размазваща,до такава степен,че по едно време нямах сили да стоя прав,но се държах,все пак не ми се случва всеки ден:)Това е,повече думи нямам,което е добре,защото нали знаете,когато човек започне да използва много думи за какво става въпрос?
