Цъкни върху снимка за да я видиш в голям размер.Снимите са на различни автори,които харесвам!

Tiesto:The Concert

На 17.09.08 се проведе третото за годината  парти с участието на диджей в топ 10,това беше ултра модерният и креативен Dj Tiesto.Залата беше пълна,че и отгоре,звукът бе добър,като се има впредвид,че "Фестивална"не се слави с добра акустика.Хора много,изглежда,че вокалният транс на Тиесто е доста привлекателен.Моите впечатления:аз до голяма степен се размазах и музиката ме зареди за един месец напред.Диджеят на който дискографията и публикуваните сетове са минали през ушите ми,мога да кажа само,че сета беше брилянтен и много зареждащ,Тиесто даде всичко от себе си за,което феновете са му станали още повече.

Неговите прославени парчета,бяха миксирани от холандския виртуоз по-начин който адски много ми хареса,и по който не съм ги чувал досега.10х Тиесто,наистина си невероятен!!!!!!

Това е за тиби уа,Биби,мноо ма кефи и реших да та  по-здрав-я с тая яка народна пиесен фром Германи,и да бъдеш по-послушна-ЕйЙ:):):)

А де???

Гледам назад,и виждам толкова много от света,толкова много от красотата...от любовта...

Гледам напред и не виждам нищо...

Толкова е неприятно,да има толкова много около теб,а да нямаш нищо...

Има дни в които ти се струва,че си сам,че няма смисъл,че е пусто и ....

Вървях по пътя и гледах в земята,търсех нещо,но какво-незнам,глупаво е да не знаеш,още по-глупаво е да не искаш,а сякаш точно това ме бе обвзело.Когато си сам със себе си чуваш толкова много от себе си,и виждаш толкова малко от другите,сякаш те не са важни,сякаш светът не съществува,а си само ти и твоите малки мисли и щения.Толкова много бягам от това да съм самотен,раним и уязвим...а имам чувството,че съм точно такъв...понякога.Винаги съм вярвал в нещата които сам си извоювал и никога не съм вярвал в съдбата и случайните неща,и никога няма да повярвам.Затова от простотии няма смисъл и няма време да се мисли за тях!!!

Както е известно на всички нас ,като я няма желаната спирка ,е възможно да си поел по,по-дългият и осеян с трудности и терзания път.Но винаги има спирка.Аз минах няколко от тях,да се надявам,че един ден ще стигна до желаната...но все пак животът е едно пътуване,и едва ли ще има край...е поне до самият край!

До Чумерна и назад....

Реших.че искам да направя нещо,което отдавна си мислех...
Да отида до връх Чумерна с колело и да спя вечерта там.Деня в който реших да тръгна,беше доста осеян с малки гадни приключения.Та натъкмих се,забравях разни важни работи на два пъти...Та тръгнах и карах колата целеустремено към целта-с.Мийковци.Пътя до там не ми беше съвсем ясен,но се оправих.Както и да е стигнах.И започнах да сглобявам байка с мисълта,че тръгвам всеки момент.Сглобих го,пробвах го,и при едно превключване ми се скъса ухото на дерайльора!!!!!!!!!!!!!!!!!УЖАСТ!!!Ами сега???Веднага набирам магазина в Търново дали го имат в наличност,отговот-ДА.Не се поколебах и за миг,тръгнах с бясна скорост за града,и за около 45мин.бях на баира на Шереметя...и ченгета пред мен,точно като изпреварвах един камион,по непресечена линия......умрях,забавих се,акт,и поразвалено настроение....Както и да е отидох в магазина,взех нужната ми част,и тръгнах.18'00 бях в Мийковци,и си мислех,че 5мин и тръгвам....да,ама НЕ.Ухото не влизаше,наложи се около 40 мин.борба за да го сложа,нямах необходимата пиличла и го търках на един камък...със страшни усилия го поставих,с малки съмнения,молех се тайно да ме изкара,докато се върна в Търново.и така тръгнах,и нещо лопа отзад...скъсана спица...ЕЕЕЕЕЕ,срязах я и тръгнах...накъде???
Започнах да изкачвам големият баир(около 20км+)карах,карах,и настигнах един човек,и той ме упъти донякъде,карах и така...
Но по едновреме ми се стори,че обърках пътя,защото трайно се наврях в гората...и реших,че бързо трябва да излизам от тоя зандан.Познайте в тази висока планина,свечеряване,и грешен път,не ща да казвам какво ми беше,но се бях мобилизирал,устремен към целта...голяма работа-объркал пътя???
Продължих нагоре,карах,карах,и започна доста да се свечерява,и за моя голяма радост ме настигна една кола,с двама готини човека-майка и син,който впоследствие се оказа борче:)
Упътиха ме доста усърдно,дори ме изчакаха на предела.Вече беше тъмно,та те ми предложиха,да се подслоня в х.Буковец-така и сторих.Имаше хора,но аз исках да хапна и да си намеря място подходящо за сън...така и сторих,отворих си джантата за да махна парчето спица,нагласих се и легнах.През половината нощ се въртях и се страхувах да не завали-всичко щеше да се провали,а пък си бях забравил и парите в Мийковци....Как да е заспал съм и се събуждам и гледам 6.30,станах пих вода,нагласих се,полафих с един готин човек,с хижаря,и тръгнах към Чумерна.Карах ,и пътя в интерес на истината беше доста добър,минах покрай "Хайдушка поляна"и продължих натам.На разклона м/у"Шешкин град"и за х"Чумерна се отклоних наляво и....БАИР,ама баир около2.5-3км,разбит път,да беше черен път,ама не,едни камъни,колелото буксува,немога да въртя...през по-голямата част съм бутал...много стръмно.Как да е стигнах,спрях пред хижата,и отвътре излезе един много приятен мъж,с когото си поприказвахме наистина добре.Обясни ми всичко което ме интересуваше,даде ми няколко добри съвета,и се запътих към върха.По пътя хапнах диви малини,бутах:):):)и карах-малко.Стигнах и се оказа така ,както винаги като се качиш на връх-НЕВЕРОЯТНО,закусих,снимах си,наслаждавах се и...тръгнах обратно.Беше доста ветровито и хладно.На връщане се върнах по друг път,една скоростна пътека,около 10км,маркирана и добре обозначена,личи си ,че скоро е имало състезание-ежегодното събиране на колоездачи от цялата страна,в покоряване на върха,и екстремното спускане след това.Та на мен тази пътека ми се отрази доста вълнуващо(меко казано)нито за момент не можеш да си позволиш да се разсеяш,стискаш кормилото,и бдиш...бдиш,защото е пълно с камъни,клони,бабуни и коловози,просто нещо невероятно,наклонът на места сигурно достигаше 50%,имаше и прави,дълги много бързи отсечки,в които можеш да се отпуснеш...дори за миг.Както и да е слязох до селото,обиколих хълмовете околу му,искаше ми се да стигна до един връх до селото,но просто беше непреходно,затова се изкачих в двата края на селото и се спуснах...доста добре:):):)Искаше ми се да остана още една вечер,но мисля,че не бях добре подготвен,пък и винетката ми изтичаше,затова реших да се върна.Но навръщане реших да си отида до село,което не бях посещавал от много години.Казва се Чеканци,и е в планината,много е хубаво там,на 20 км източно от гр.Елена.Искаше ми се да видя старата ни къща,която дядо и баба продадоха преди да се приместят при леля ми....
Както и да е ,отидох,и се оказах доста изненадан,къщата беше вече нещо като развалина,нямаше никой вътре,никой неживееше в нея,само един страхлив пес,и в обора имаше малко конче,вероятно на съседа ни,които е бил пуснат от сегашният собственик.Като цяло селото не се беше променило,само хората бяха в по-малко...
Прибрах се в Търново,и така завърши едно малко за мен приключение.Ще имам пак!!!

Синьо лято

Преди два дена бях на море.Беше смазващо.Имаше интересни неща и невероятни емоции.4 дена ме заредиха за 400.Запознах се със страхотни хора,всеки един от тях беше неизмеримо страхотен.Светльо,Тети,Росен,Веско,бащата на Светльо и Весо,имаше и много други,но тези като цяло са основните виновници:)...разбира се там беше и Раличка и бат Бойко.Плаването на яхтата "Зорница" беше велико,малко ми стана лошо,но Тети ме завлече и ма фърли през борда,и съ упраих:):):)Самото място,където бяхме,няма да му кажа името,беше невероятно,страхотен скрит залив,с чиста вода,в който като акостирахме на идване ,скачахме през борда,правихме салта ,дори преплувах до брега...беше невероятно!!!Напрвихме си лагер,събрахме дръвца,пекохме си пиле,пихме бира,и така докато изкапахме един по един...
На сутринта,(аз спах на палубата)слънцето ме напече рано-рано,и станах,всички спяха и реших да поплувам.Скачах,пекох се-и така -3 пъти!!!Понаправих малко снимки,и тогава всички настанаха,и се подготвихме за път.Почистихме си прилежно и вдигнахме платната-Никакъв вятър,около час и половина на едно място и точно тогава ми беше много лошо.Но как да е след шест часа път се прибрахме.Вечерта прекарахме в Несебър,шляхме се до към 3'00ч.и си легнахме.На другия ден си направихме страхотен плаж,млатихме се,борихме се,засилвахме се,и всякакви видове щуротии,около нас нямаше хора-Стискаше ли им?:):):):)капитан Светльо,ни повози на неговото "ДИНГИ",което също само по себе си беше невероятно:):):):)Накрая се поснимахме,и се прибрахме в лозето.Приказвахме си,и малко от малко се подготвяхме,физически и психически да тръгваме.На всички им беше доста тъжно,толкова добре си прекарахме...Дали ще има пак.......